Бързо търсене

от  

  -до  

търси Разширено търсене

Белоградчик » Легенда за Тракийската Богиня Бендида

Иззад скалите бавно изплува лунният диск, огромен и сияещ освети земята, от тъмнината из между тях изникнаха и затрептяха загадъчни сенки. Дърветата и скалите бяха застинали, сякаш в очакване нещо да се случи. Наближаваше часът на силите на мрака и всичко живо се спотаи от страх. Два силуета изплуваха от сенките и се насочиха към полусрутен жертвеник, където се пресичаха два пътя. По – високия силует беше на жена,която спря пред олтара и постави върху него купа, в която за миг проблесна някаква течност. Жената застина за момент и после с рязък жест отметна наметалото. По гърба й се разстла дълга, копринено черна коса. В нежните и очи светеше решителен блясък. Тя беше облечена в тъмна туника със сребърни фибули на раменете, а кръста и стягаше красив пояс със сложна плетеница сякаш от човешка коса, краката и бяха боси. Младата жена бавно вдигна ръце, завъртя се три пъти и коленичи пред олтара.Отначало със силен шепот после плавно извиси глас в странния ритъм на стара колкото света молитва: - Аз призовавам теб, която приемаш всички форми и имаш много имена, чиято форма не познава никой друг освен този който сътвори света. Единият, който те оформи в двадесет и осем форми над света, така че силата ти да изпълва всяко създание и да разпределя дъх на всяко животно и растение, ти която растеш от тъмнината в светлина и напускаш светлината за мрака... Древните думи много отдавна не бяха звучали на това място, но дърветата и скалите ги помнеха и се смълчаха още повече: - И първият спътник на името ти е тишина, вторият е пукане, третият охкане, четвъртият съскане, петият плач от радост, шестият лаене, седмият рев, осмият звук на музика, деветият звучене на вятъра. Образите ти са: Крехкия силует се завъртя три пъти и продължи: - Вол, лешояд, бик, бръмбар, сокол, рак, куче, вълк, змия, кон , коза, сърна, котка, лъв, леопард, мишка, елен, дева, факел, венец, жезъл, дете. Тя коленичи с вдигнати ръце и длани обърнати към небето: - Аз изрекох твоите знаци и символи на името ти, така че Велика чуй ме, защото аз те призовавам, тебе Владетелката на целия Космос. Чуй ме непоклатима Велика! Когато изрече молитвата седем пъти, младата жена махна с ръка и иззад едно дърво излезе малко момиче. То протегна малката си ръка, от която увисна омаломощена черна кокошка и я подаде на спътницата си. Тя пое птицата с едната си ръка, а в другата проблесна двуостра кама с красиво инкрустирана дръжка. От обезглавената птица бликна кръв и обля жертвеника. В този момент от към гърба й се зароди отначало глух тътен, който се усилваше все повече. Тайнствения тътен се смесваше с вой на незнайни чудовища и кучешки лай. Жената бавно клекна на земята и нежно обгърна с ръце изплашеното дете, сякаш да го предпази. Откъм жертвеника писъци, вой, лай и грохот се смесваха в страшна какафония, която сякаш разтърсваше земята. Малкото момиче понечи да вдигне глава , но спътницата му стегна прегръдката си и тихо му нареди: - Не! Не гледай, не гледай! Жената леко вдигна глава и без да поглежда на зад прошепна: - Спаси народа ми, Велика Господарке! Един глас оттекна в главата й – „Ако дойдеш с мен” Девойката рязко вдигна глава и застина. След това бавно пусна детето. Малкото момиче уплашено се вкопчи в нея. - Не, сестричке, недей отива! Младата жена прегърна детето, целуна го и отсече: - Трябва! – после с мъка в сърцето натисна надолу сестричката си за да не гледа и каза – Аз никога няма да те изоставя, ще бъда с теб и моя народ завинаги и ще ви закрилям. Отметна гордо глава и бавно се обърна към олтара. Лумна огромен пламък, тътен разтърси земята и настана гробна тишина. Детето бързо се изправи и с насълзени очи отиде при жертвеника. От кокошката бяха останали само няколко черни пера, купата лежеше на земята счупена на две, а олтара тъмнееше облян в кръв. Малкото момиче коленичи пред него, вдигна глава към небето и видя своята скъпа сестра, вкаменена, величествено застинала в тишината. Обгърнато в своето страдание, то усети нежния полъх на вятъра, сякаш милувката на своята сестра, която нежно му нашепва: - Не плачи мила сестричке, а разкажи на хората, че аз съм тук сред вас и винаги ще бъда, за да се грижа за своя народ и да бдя над тази земя за вечни времена!
Абонирай се за Нашият Бюлетин
Въведете вашия имейл
банер бижута