Бързо търсене

от  

  -до  

търси Разширено търсене

Тетевен » Легенди и предания

Легенди и предания - В Тетевенския край са запазени много легенди и предания. Записани са около 50 от тях. Всички те са плод на народната фантазия, разкриват се нравствени добродетели и народопсихология. Някои по-известни заглавия са: “Соколов зъб”, “Яна с брата”, “Момина поляна”, “Майстори”, легендата за пещера Драганчовица, преданието за Черти град и мн. др.

 

В една от легендите свързано с царското семейство на Иван Асен II през 1231 год. от Второто българско царство, когато я разказва и описва, един автор сочи, че царската дъщеря Тамара се разболя тежко и баща и цар Иван Асен, я довел в горите на Рибарица, където тя оздравяла.

 

"Преди стените на Константинопол бе царят Иван Асен, когато чумата дойде в престоялния Търнов. Тя зачерни и затвори много домове. Не отмина и царския и него. Първа бе царицата Анна-Мария, след нея синът Петър. Грозната вест върна царят при своите. В усиротелят дом завари само любимата щерка - болната Тамара, приела образа на небесна мъченица.

 

...

 

Един ден болната Тамара отиде при царя и му напомни, че е дошло време да замине на Хем при чичо Радул.

 

-Моя Тамарко тук грее слънце, но на хемската планина снегът не бърза, ще почакаш още малко. Мине ли Гергьовден, сам ще те заведа. - говереше царят кротко и загрижено.

 

Развеселени, среброструини потоци забързаха надолу и топлия повей съблече бялата плащеница на Вежен и той смълчан разкърши снага, подмлади се. По това време чичо Радул пристинга при царя на Царевец. Заговори чичо Радул на цяра:

 

-Наши царю, обеща да ми дадеш нашата Тамарка да ми гостува. Ето, настана време, сам дойдох да я взема. Знае байо ти Радул какво да правя - да похапне овча квасеница, да пие вода от буков корен, да напълни гърдичките си с въздух от бор и билки, че тогава пак ще думаме.

 

Пристинга Тамара в рибарешкия балкан на гости на чичо Радул. Излиза на поляната. Оглежда на далче и слуша прехласната песента на птиците. Струва и се че ангели херовими пеят и славят Господа Бога, като в престолната църква. На близо пасе и бавно пристъпя стадото. Звънът на звънците се смесва с песента на птиците и сякаш още по-волно и тържествено пее цялата планина.Сред стадото е Рада. Носи на ръце последното агне сугаре. Подава го на тамарка, която го притиска до гърдичките си. Смее се весело и целува влажната муцунка. Ваклата главица е закичена със званец от горски цветя. Тамарка пуска малкия немирник, който бяга и загубва своя накит. Момичето го взима и закичва своята главица. Радва се, зашото той найстина е по-хубав от царската корона. Най-вече краси кръглото агно цвете, което обилно расте само тук - на поляната. В него са плетени лъчите на небесната дъга.

 

Веднъж дядо Ральо и каза:

 

-Омайничето е най-хубавото цвете. Ерген, който пръв види мома, закичена с него се омайва. Тя става негова изгора.

 

От тогава Тамарка обиква омайничето и повярва в чудотворната му сила. От тогава все по често излиза закичена на поляната.

 

Дойде края на лятото. Пристъпи време за връщане на стадото от планината. Тамара не дочака този ден. Дойдоха далечни непознати гости. Бяха богато облечени. Млад левент поднесе на всички скъпи дарове. Тамара скрито го погледна и видя, че в очите му грее пламакът на омайничето. Същият пламък грейна и в нейните очи.

 

А на скоро от Вежен по горите тръгна радостната вест, че Тамарка, любимата болна щерка на цар Иван Асен, се изклекувала от най-хубавото планинско цвете - омайничето. и станала хубаво като него. Тази вест първо достигнала до престолнината Търнов и твърдината на стария цар Асеня. Сетне кръстом се понесе по земите български. Омайничето назоваха царско цвете или цариче, а голямата поляна под Вежен - Царичина.

 

И остана това име и до днес"

Абонирай се за Нашият Бюлетин
Въведете вашия имейл
банер бижута